Творечство и писателски умения

Творчеството е дарба, а тя като малък остров в океана предлага изобилие от възможности. Създаването на едно произведение е микс не единствено от труда и усилията на твореца, но и неговият поглед през призмата на живота

Както казва една турска писателка на име Мюгле Ипликчи: „…в кабинета си влизам като в свещен храм. Там никой не може да ми се меси или да ми опонира. Пиша на спокойствие“. Именно това е същността. Всеки автор го знае. Написването дори на няколко реда е най-личното и съкровено нещо, а асимилациите и вариациите на четящият са безбройни. Докато твори, писателя обаче никой не се „меша“.

За това свидетелстват и думите на Вирджиния Улф, която казва: „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“.

Писателят е като сеизмограф или като камбана в мъглата. Истинският творец има ценността да е изключително критичен към самият себе си, за да може това, което създава да бъде харесано от масовата аудитория. Истинската същност и таланта на писателя, трябва да са неограничавани и волни, за да може произведението да блесне в целия си блясък.

В работата на писателя трябва да се долавя както субективност, така и непримиримост. Често пъти за това оказват силно влияние пол, религия, етнос, език.

Независимо от това на какъв език е написана една книга и предвид глобализацията, важен е спомена. Една творба трябва да носи събития, спомени, а разказът в нея да е представен по начин, който да се долови от читателя. Използването на фразеологизми, глаголи, митология, трябва да подсказва за неговата идентичност.

Всеки творец и писатели имат своята муза, но общото между всички тях е, че далеч от нея губят таланта си. Ето, защо тънката нишка, която прави творбата така специална се крие в нейната идентичност, а именно индивидуалността на създателя й.